Темата за любовта


(Урок за обобщение върху творбите „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и „Посвещение“)

I. Към кой литературен род се отнасят творбите „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и „Посвещение“. Посочете две родови характеристики, за да докажете твърдението си.

Възможни отговори:

• 1: Родова характеристика на трите творби е стиховата организация на текста.

• 2: Една от родовите характеристики на трите творби се отнася до субективните чувства и до специфичното преплитане на вътрешни и външния свят.


II. Определете жанра на изучените творби и посочете две характеристики за всяка творба, с които да докажете твърдението си:
- „Аз искам да те помня все така“

Възможни отговори:
• Елегия
• 1. Характерна особеност за жанра на елегията, проявена в творбата „Аз искам да те помня все така“, е емоционалното състояние на болка, тъга и скръб, породено от неизбежната раздяла с любимата.
• 2. Характерна особеност за жанра на елегията, проявена в творбата „Аз искам да те помня все така“, е усещането за безпомощност, безнадеждност и неизбежна смърт.

- „Колко си хубава!“
Възможни отговори:
• Лирическо стихотворение

• 1. Характерна особеност за жанра на лирическото стихотворение е стиховата организация на текста, отличаваща се с астрофичност.
• 2. Характерна особеност за жанра на лирическото стихотворение, проявена в творбата „Колко си хубава!“, е изповедният характер, апологията на красотата и лирическото обръщение.

- „Посвещение“
Възможни отговори:
• Лирическо стихотворение
• 1. Характерна особеност за жанра на лирическото стихотворение, проявена в творбата „Посвещение“, е стиховата организация на художествения текст и неговата астрофичност.
• 2. Характерна особеност за жанра на лирическото стихотворение, проявена в творбата „Посвещение“, е: изповедният характер, лирическото обръщение, искреното чувство, копнежът по съкровеното (едно от трите или синонимен отговор)
-

III. Посочете една композиционна особеност, която е характерна и за трите творби

Отговор: изповедност


IV. Характеризирайте представата за времето в трите творби:

- „Аз искам да те помня все така“
Възможни отговори:
• Настояще – бъдеще – минало
• Зората, пролетта, нощта, тъмнината (преходът от светлина към тъмнина)


- „Колко си хубава!“
Възможни отговори:
• Настоящето – вечността – преходността

- „Посвещение“
Възможни отговори:
• Нощта – зората
• Преходът от тъмнина към светлина


V. Направете съпоставка между образите на нощта в „Аз искам да те помня все така“ и „Посвещение“
• Образът на нощта – асоциации за смърт, безсилие, безпомощност
• Образът на страха: асоциации за страх, самота и превъзмогването им

VI. Направете съпоставка между художественото пространство в „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и „Посвещение“.
Възможни отговори:
• „Аз искам да те помня все така“: хълмът (светостта на любовта) – градът (тълпата, самотата, грехът)
• „Колко си хубава!“: улиците, стълбите, стаята
• „Посвещение“: таванът, пътят, градът





VII. Направете съпоставка между образа на любимата в „Аз искам да те помня все така“ и „Колко си хубава!“.

Възможни отговори:
Да съпоставят епитетите „бездомна, безнадеждна“ „унила“ в „Аз искам да те помня все така“ и „пясъчна“ в „Колко си хубава!“

VIII. Коя метонимия е обща и за трите творби. Направете изводи за нейните значения в рамките на 2 – 3 изречения.

Възможни отговори:
Ръката, ръцете
• „Аз искам да те помня все така“: безнадеждна обреченост, болест, смърт
Сегашната близост и усещането за емоционална раздяла създават емоционално напрежение.
• „Колко си хубава!“: възхищението от женската хубост, изразено чрез лирическото възклицание; апология
• „Посвещение“ – ръцете са метонимия на спасението от страха чрез близостта в любовта.

IX. Посочете една прилика в пресъздаването на любовта като фундаментална човешка ценност:

Възможни отговори:
• Любовта осмисля живота.
• Без любовта съществуването е немислимо.
• Любовта е изконна потребност и висша ценност.

X. Посочете една разлика в пресъздаването на любовта:
Възможни отговори:
• В елегията „Аз искам да те помня все така“ любовта е раздяла, неспособна да промени трагичните обстоятелства.
• В стихотворението „Колко си хубава!“ се откроява апологията на любовта (епифания), тя е висша реалност, но и нетрайност.
• В стихотворението „Посвещение“ любовта е мечта, споделеност, тя е способна да промени света.


XI. Да си припомним основните характеристики на героя романтик:
- Той е изключителна, силна личност, странник, чудак, бунтар, пътешественик.
- Често е самотник, следващ индивидуалните си импулси.
- Изживява трагично разминаването между идеал и действителност.
- Макар че е изключителен, героят романтик е и двойствен, защото съчетава великодушие и демонизъм, благородство, но и естествени човешки недостатъци.
Кои аспекти от представата за героя романтик откривате в образа на лирическия говорител от творбите „Аз искам да те помня все така“, „Колко си хубава!“ и в образа на любимия от стихотворението „Посвещение“?




Възможни отговори:
• „Аз искам да те помня все така“: самотен, страдалец, обезверен и отчаян, намира утеха само в спомена
• „Колко си хубава!“: духовно свободен, неподвластен
• „Посвещение“: свободен, неподвластен, непознат, загадъчен, буен

XII. Свържете цитата със съответното изразно средство:
А) „не ме изгубвай никога – откривай ме“ 1. анжамбман
Б) „пролетта ни/ недосънуван сън не ще остане“ 2. градация
В) „падал по пътя си, плакал, грешил“ 3. антитеза
A) – 3
Б) – 1
В) – 2

13. В рамките на 4-5 изречения направете съпоставка в интерпретациите на темата за любовта в стихотворението „Религия“ на Петко Братинов и стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова

Религия
Петко Братинов
Трябва да съществува едно момиче.
Независимо дали ще го прегръщаш.
Независимо дали ще го целуваш.
Независимо дали ще го притежаваш.
Трябва да съществува едно момиче!...
Може да се намира завинаги в някаква далечна страна.
Може да се усмихва дори в някакви чужди ръце.
Може!
Не е толкова важно това.
Важно е момичето да е родено.
То ще те приспива в мъглите на своето гълъбово тяло.
То ще ти бъде зелена църква със единствени светли камбани.
Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишането на иконите.
Всеки човек има нужда от църква!...
Дяволите се спускат над олтарите
и ти в този мрак, за да ги спреш —
едно момиче трябва да съществува
като бяла спасителна свещ.


Посвещение
Петя Дубарова

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка —
на теб — непознатия — смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми — властната — жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Възможни варианти за съпоставка:
- Съпоставка на темата в двете творби – прилики и разлики
- „Посвещение“ – страх, самота, спасение чрез любовта
- „Религия“ – духовна свобода, любовта като вяра във висша ценност
- Обобщение: епифания – момент, в който битието се разкрива в своята божествена същност.








diana.boneva
  • diana.boneva
  • Учител в ПМГ "Иван Вазов"

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *