Има литературни творби, които изграждат особено убедителни образи на българското. Една от тях е най- противоречивият наш роман- „Тютюн“ от Д. Димов. Неговите послания се свързват с панорамно изображение на българския свят от 30-те и 40-те години на 20. век. В самото  си заглавие и в смисловите си пластове повествованието настойчиво създава стопанско- икономически, географски и финансови представи за родния свят. В центъра на произведението закономерно стои тютюнът- вещ, стока, знак. Конкретното и символичното му съдържание се обговаря дори прекалено ясно. Сюжетът се организира около тютюнопроизводството- традиционен отрасъл в българското стопанство. През 30-те и 40-те години на 20-ти век тютюнопроизводството е един от най-важните отрасли в българската икономика. България е сред водещите производители на тютюн в Европа, а продукцията й се изнася за редица страни по света. През 1930 г. България произвежда около 50 000 тона тютюн. По-голямата част от тютюна се отглежда в Южна България, в районите на Пловдив, Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград. Икономиката обаче има и своите човешки измерения, влияе върху съдбите на отделни индивиди и на цели социални групи- тютюнът смазва, убива, издига, но само във финансово отношение.

Сканирай и отговори на въпросите.